1.2.1 Принцип на превенцията

В същността си принципът на превенцията е по-скоро политически, отколкото философски, за пръв път е формулиран на немски като “Vorsorgeprinzip” (принцип на превенцията) и е част от няколко национални законодателства и международни договори и декларации. Екип от учени (Per Sandin et al. 2002: 288) формулират следната дефиниция: “Основното послание на принципа на превенцията е, че в някои случаи трябва да се вземат мерки срещу евентуална опасност, дори ако наличните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че предполагаемата опасност е научен факт.” Следователно принципът на превенцията се основава на идентифициране на опасностите и липсата на сигурност за научния им характер. В резултат задачата по доказване на съществуването на такава опасност (резултатите от която могат да нанесат сериозни вреди на обществото или на околната среда) се пада на онези, които призовават да се вземат мерки срещу потенциалната опасност (вж. също Raffensperger & Tickner 1999). Превантивните мерки трябва да се прилагат винаги когато може доказано да се предвиди вреда за обществото или за околната среда. Често обаче не е ясно дали дадени планирани дейности ще причинят вреда на обществото или на околната среда, защото възможните въздействия на човешката дейност върху околната среда или човешкото здраве често зависят от динамиката на сложни системи, така че реалните последствия от дадена дейност може да не са предвидими с традиционните методи. Затова са нужни по-задълбочени научни изследвания – но и предпазливост, защото дадени дейности или мерки може да повлияят на сложните (човешки или природни) системи.

Днес принципът на превенцията е част от много европейски и международни договори и спогодби. В своя Доклад за околната среда от 1976 г. например германското федерално правителство го обяснява по следния начин:

„Политиката за опазване на околната среда не е ограничена до предотвратяване на непосредствената опасност и отстраняване на вредите, които вече са нанесени. Политиката по превенция на щетите върху околната среда изисква природата да бъде защитена и към нея да се отнасяме с внимание. Принципът на превенцията е заложен в редица екологични разпоредби и включва опазване на природните ресурсите – освен превенция на риска.“ (Правителство на Федерална република Германия, 1976)

Принципът на превенцията е важна част от редица нормативни актове и решения относно дейности, свързани с потенциални рискове за общественото здраве, като например разрешението за поява на пазара на генномодифицирани храни, използването на хормони на растежа в животновъдството или мерките за предотвратяване на заразата с болестта “луда крава”.

И все пак в реалността специалистите и политически отговорните хора и институции често се сблъскват с липсата на достатъчно аргументирана научна информация или със сериозен конфликт на интереси при различните заинтересовани страни. Понякога е много трудно да се прецени и оцени потенциалната вреда и да се постигне приемлив компромис между различните политики. Но и принципът на превенцията не бива да се прилага прекалено стриктно, ако не сме достатъчно сигурни дали наистина има потенциален риск от използването на даден иновативен продукт или реализирането на определена новаторска дейност. В такива случаи принципът може да предвижда абсолютна забрана на всички действия (вж. Van den Belt 2003), които биха могли да възпрепятстват технологичната иновация и напредъка.