4.1.2. Геофизични, геохимични и биологични характеристики на замърсения терен 

Структурата на почвата е съставена от различни механични фракции с ниско до високо съдържание на пясък, тиня и глина. Почви, които са гранулирани и добре структурирани, спомагат за ефективен достъп на микроорганизмите до въздух, вода и хранителни вещества при биоремедиация in situ.

Влажността (почвената вода) е главният определящ фактор за диелектричната константа на почвата и другите среди. Почвената влажност варира основно от 25 до 28 %.

pH (водородният показател) варира в границите от 5.5–8.0, което е в рамките на оптималните стойности за растеж на микроорганизмите и разграждане на замърсители.

Температурата е в диапазона от 15–45^oC. Тя оказва влияние на скоростта на биохимичните реакции, която се удвоява при всяко покачване на температурата с 10^oC.

Кислородът участва главно при първоначалното разграждане на въглеводородите в замърсените площи. Количеството наличен кислород е определящо за това дали биоремедиацията да се провежда при аеробни или анаеробни условия.

Разнообразие от микроорганизми населява замърсените терени, като например Pseudomonas, Aeromonas, Flavobacteria, Chlorobacteria, Corynebacteria, Acinetobacter, Mycobacteria, Streptomyces, Bacillus, Arthrobacter, Aeromonas, Cyanobacteria и др.

Разнообразието на макробентоса представлява консорциум от водни растения, като Eichornia crassipes, Salvinia molesta, Ceratophyllum demersum, и водни животни, като Anodonta woodiana и Limnodrilus hoffmeisteri, които притежават висок потенциал за обезмътняване, намаляване на биохимичната потребност от кислород и разграждане на амоняка, нитритите и нитратите в битовите отпадни води .