4.1. Критерии при стратегиите за биоремедиация

При оценка на използването на биоремедиация за почистване на даден терен трябва да се вземат под внимание няколко фактора от критично значение. Те са разгледани по-долу под отделни заглавия.

4.1.1. Мащаб, токсичност и подвижност на замърсителите

Правилното проучване и охарактеризиране на замърсени терени трябва да се извършва, както следва:

• степен на замърсяване в хоризонтална и вертикална посока;

• природа на замърсителите на терена;

• вероятната подвижност на замърсителите в бъдеще.

4.1.2. Геофизични, геохимични и биологични характеристики на замърсения терен 

Структурата на почвата е съставена от различни механични фракции с ниско до високо съдържание на пясък, тиня и глина. Почви, които са гранулирани и добре структурирани, спомагат за ефективен достъп на микроорганизмите до въздух, вода и хранителни вещества при биоремедиация in situ.

Влажността (почвената вода) е главният определящ фактор за диелектричната константа на почвата и другите среди. Почвената влажност варира основно от 25 до 28 %.

pH (водородният показател) варира в границите от 5.5–8.0, което е в рамките на оптималните стойности за растеж на микроорганизмите и разграждане на замърсители.

Температурата е в диапазона от 15–45^oC. Тя оказва влияние на скоростта на биохимичните реакции, която се удвоява при всяко покачване на температурата с 10^oC.

Кислородът участва главно при първоначалното разграждане на въглеводородите в замърсените площи. Количеството наличен кислород е определящо за това дали биоремедиацията да се провежда при аеробни или анаеробни условия.

Разнообразие от микроорганизми населява замърсените терени, като например Pseudomonas, Aeromonas, Flavobacteria, Chlorobacteria, Corynebacteria, Acinetobacter, Mycobacteria, Streptomyces, Bacillus, Arthrobacter, Aeromonas, Cyanobacteria и др.

Разнообразието на макробентоса представлява консорциум от водни растения, като Eichornia crassipes, Salvinia molesta, Ceratophyllum demersum, и водни животни, като Anodonta woodiana и Limnodrilus hoffmeisteri, които притежават висок потенциал за обезмътняване, намаляване на биохимичната потребност от кислород и разграждане на амоняка, нитритите и нитратите в битовите отпадни води .

4.1.3. Близост до човека и околната среда като реципиенти

Дали биоремедиацията ще бъде подходяща за изчистване на околната среда в дадена зона или не, зависи от това доколко скоростта и степента на разграждане на замърсителя са достатъчни за поддържане на ниски нива на риск за човека и околната среда като реципиенти.

4.1.4. Склонност на замърсителите към разграждане

Биологичното разграждане на дадено съединение обикновено е добре изразено, ако съединението се открива естествено в околната среда, като например петролните въглеводороди. За разлика от тях, синтетичните съединения с голямо молекулно тегло (циклични комплексни структури и халогенни заместители) се разграждат по-бавно от по-просто устроените неразклонени въглеводороди. 

4.1.5. Планирано използване на терена

Решението относно това дали биоремедиацията е подходящ метод за почистване на даден терен се отределя от това дали скоростта и степента на разграждане на замърсиеля са достатъчни за намаляване на риска до допустимо равнище.

4.1.6. Възможност за правилен мониторинг

Факторите на околната среда включват химични и физични характеристики, които оказват влияние върху бионаличността на замърсителите, наличието на други хранителни вещества, активността на биологичните процеси (например температура и pH) и характеристиките на замърсителите по отношение на това как те си взаимодействат с геохимичните и геологичните особености на терена. 

4.1.7. Научни и технически аспекти

Въпреки че съществуват редица замърсители, които са биоразградими, включително петролните въглеводороди, алкохолите и разтворителите, голям брой широко използвани промишлени химикали, като полихлорираните бифенили (ПХБ), пестициди, каменовъглени катрани, хлорирани разтворители и полиядрените ароматни въглеводороди, не се разграждат така лесно. Ето защо са необходими по-интензивни проучвания, но все повече намаляват средствата, отделяни за този тип фундаментални изследвания. За разлика от конвенционалните технологии, методите за биоремедиация трябва да бъдат специално пригаждани към всеки отделен замърсен терен. Всеки обект за отпадъци притежава уникални характеристики, които изискват индивидуален подход. До момента не са установени официални критерии за оценка на успеха или неуспеха на дадена стратегия. 

4.1.8. Човешки ресурси

Тъй като биоремедиацията се явява нова технология, се наблюдава недостиг на обучени човешки ресурси в областта. Една успешна програма за биоремедиация изисква мултидисциплинарен подход, интегриращ области като микробиология, инженерство, геология, хидроекология, почвознание и мениджмънт на проекти. Университетите не предлагат квалификации по биоремедиационно инженерство и такъв комбиниран експертен опит може да се натрупа единствено чрез практика и обучение на работното място.

4.1.9. Стопански аспекти

За разлика от останалите промишлености, биоремедиацията не води до производство на продукти с висока добавена стойност. Поради това инвестициите на рисков капитал в тези технологии се случват бавно, в резултат на което търговската дейност по научноизследователската и развойната част изостава много зад другите промишлени отрасли. Тъй като биоремедиацията се възприема като иновационна технология, тя се разглежда по-стриктно в сравнение с конвенционалните методи от страна на клиентите и регулаторните агенции. В резултат, при биоремедиацията в много случаи се налагат по-строги ограничения и стандарти за изпълнение, отколкото върху другите технологии за ремедиация. Това в крайна сметка може да доведе до по-голям риск от гледна точка на отговорността, в случай че програмата за биоремедиация не постигне предварително поставените цели.