Индекс на статията
1.6.1 Превенция: методи и инструменти
В Германия се извършват рутинни измервания на качеството на въздуха и водните ресурси и на равнището на шум. Те трябва да гарантират, че качеството на тези компоненти подлежи на мониторинг и контрол, с цел да бъде контролирано изпълнението и ефективността на всички необходими мерки за осигуряване на безопасност или по-добро качество на средата. Правното основание за измерванията, чрез които се прави мониторинг на качеството на въздуха, се съдържа във Федералния закон за защита на околната среда от вредни емисии (Bundes-Immissionsgesetz, BImSchG [1]), който определя изискванията за монтиране и експлоатация на съоръжения, които могат да причинят потенциални щети на околната среда. По-конкретни мерки се уреждат по силата редица правни и административни разпоредби.
С цел да се гарантира, че тези правила се спазват, Федералният закон за защита на околната среда от вредни емисии (BImSchG) дава на правителствените власти възможност да поискат или постоянен мониторинг на емисиите, който да се провежда през определени периоди от време, или непрекъснати измервания – при наистина голям обем вредни емисии. Мониторингът на емисиите е част от мерките, предвидени във Федералния закон за контрол върху емисиите [1]. Чл. 7 Федералния закон за защита на околната среда от вредни емисии (BImSchG) дава правомощия на германското федерално правителство да предприеме правни мерки, за да се увери, че оперативната дейност и режимът на самостоятелен мониторинг на съоръженията, за чиято работа се изисква правителствено разрешение, отговорят на специфичните стандарти.
Към момента действат и общоевропейски изисквания за мониторинг на вредните емисии, включително за:
Инсталации за изгаряне на големи обеми отпадъци 2001/80 / EО [16]
Изгаряне на битови отпадъци 2000/76 / ЕО [17]
Определени дейности и съоръжения, които използват органични разтворители 1999/13 / ЕО
Европейските правни актове трябва да станат действаща част от националното законодателство в рамките на определени срокове. Националното законодателство частично включва някои от изискванията на ЕС. За останалите случаи се налагат изменения на някои закони и приемане на нови (напр. Изменение 17. от Федералния закон за защита на околната среда от вредни емисии от 14 август 2003 г.).
Разработеният през последните години инструмент за централен мониторинг на замърсяването на земята представлява национална мрежа от пунктове за дългосрочен мониторинг на състоянието на почвите, като пунктовете се определят от провинциите и трябва да дават представителна извадка за ландшафта, почвите, начините на използване на земята и състава на замърсяващите вещества и степента на замърсяването. На тези места качеството на почвата се доказва чрез пълен и подробен анализ на химическите съставки на почвите, физическите им характеристики и биологичните показатели. Информацията за климата и влиянието му, входните и изходните вещества, както и данните за промените в биоценозата на съответните пунктове се измерват непрекъснато, за да се направи анализ и оценка на веществата в почвите и във входно-изходния цикъл. Тези данни се използват както за оценка на актуалното качество на почвата, така и като показатели, които могат да предвидят бъдещи промени.
Различните методи за измерване, използвани за един и същи обект, невинаги дават сравними резултати. Тоест обектът на измерването в крайна сметка се определя от избора на метод на измерване. Ето защо е много важно да се стандартизират методите за измерване и анализ, за да могат резултатите да са сравними, когато различни методи се използват на различни места. Преди публикуването им наредбите – които имат отношение към работата на Германския институт за стандартизация (DIN) и Асоциацията на германските инженери (VDI) – са били подложени на много щателни тестове, като процедурите включват определяне на характерната статистическа стойност и потенциалните места (пунктове), където тези процедури ще бъдат използвани, както и потенциалните им ограничения. Затова стандартизираните методи за измерване са ефикасен инструмент за определяне на емисиите.
