Индекс на статията
4.2.1. Методи за ремедиация in situ
Това са технологиите за биоремедиация, които се прилагат “на място”, без изнасяне на замърсения матрикс от въздуха, водата или почвата . Предимствата и недостатъците на тези методи са представени в Таблица 4.1. Често използваните in situ методи са следните:
Биовентилиране
Биовентилирането включва подаване на въздух и хранителни вещества през кладенци в замърсената почва с цел стимулиране на местните бактерии. Ако замърсяването е дълбоко под повърхността, този метод може да се използва за почистване на околната среда. При биовентилирането въздушният поток се подава с ниска скорост си се предоставя само това количество кислород, което е необходимо за биоразграждането, като същевременно изпаряването и изпускането на замърсители в атмосферата се свежда до минимум (Kumar et al., 2011).
Биодеградация
Биодеградацията е свързана с подаване на кислород и хранителни вещества чрез водни разтвори, циркулиращи през замърсените почви, с цел стимулиране на множеството естествено присъстващи организми да разграждат различни органични замърсители. Този метод се прилага главно за при замърсени почви и подпочвени води.
Биобарботиране
Този метод е една situметодите
| Предимства | Недостатъци |
|
• Няма нужда от изкопни дейности (екскавация) и транспортиране на почва – обикновено по-ниска цена • Възможност за едновременно обработване на голям обем почва • Овобождаване на по-малко количество замърсители, отколкото при ex situ методите • Генериране на по-малко прах • Най-висока ефективност при пропусклива песъчлива (неупълтнена) почва |
• Най-ниска ефективност при глини / среди със силно наслоени подповърхностни пластове – невъзможност за равномерно разпределение на кислорода в обработваната площ • По бавно постигане на поставената пречиствателна цел в някои случаи (за по-трудно разградимите замърсители са необходими години) • По-трудно управление в някои случаи (в сравнение с ex situ методите) • Наблюдава се сезонно вариране на микробната активност • Терените са директно изложени на факторите на околната среда, като температура, наличност на кислород и т.н. • Проблемно е прилагането на добавки при обработването, като например хранителни вещества, повърхностно активни вещества, кислород и др. • Процесът е изключително тягостен и отнема много време. |
