4. Заключение

Етиката на околната среда е много обширна тема и в контекста на устойчивото развитие се отнася, например за постоянното оцеляването на човека на земята и за въпроси като равенството между поколенията. Въпреки нейното разнообразие, устойчивостта все още е в етап на развитие. Това може да се види в диференцирането на нейното съдържание, а също и в развитието на самата концепция за устойчиво развитие.

Има два основни подхода, които трябва да бъдат разграничени:

1. оптимистичният възглед за "слаба" устойчивост, според който, трябва дъ бъдат възможни замени на почти всички функции на природния капитал с други видове капитал. Тези процеси на замяна или заместване трябва да бъдат разрешени, ако съществуващият капитал ще бъде напълно запазен по този начин;

2. "песимистичният" или "силен" подход на устойчивост критикува такава взаимозаменяемост и не я взема предвид. Тази концепция за "силна" устойчивост твърди, че справедливостта между поколенията изисква "запасите на различните видове капитал да остават независими един от друг в биологични или физични стандарти". Това е особено вярно за природния капитал.

Разработена е по-правдоподобна концепция за силна устойчивост, за практическо прилагане като ръководство за действие чрез три правила на управление, които ще подобрят запаса от природния капитал. Тези управленски правила са макро- и микро-приложими, както на политическо така и на социално равнище.

Тези правила за управление гласят, че скоростта на разграждане на възобновяеми природни ресурси не трябва да превишава скоростта на възобновяването им; че веществата в средата, може да се контролирано разрешени само до степен, която съответства на тяхната способност за усвояване и може да предизвика опасност от функции (критични натоварвания, критични нива); че заради втория закон на термодинамиката, закона на ентропията, всяко използване на невъзобновяеми ресурси намалява в крайна сметка стоковата наличност. Общо, това означава, че "невъзобновяемите ресурси трябва да се използват само до степента, до която е осигурен физически и функционално равностоен заместител, под формата на възобновяеми ресурси или по-висока производителност на природните ресурси при тяхната употребата."

Възниква въпросът как тази взискателна концепция ще се превърне в практика. Поради това, на национално равнище в Германия е разработена "Националната стратегия за устойчиво развитие", като най-важна сред другите стратегии. Немската стратегия за устойчиво развитие беше приета през 2002 г. От тогава тя определя и реда за устойчиво развитие в Германия. Тя носи заглавието "Перспективи за Германия" и включва конкретни задачи и цели. Насоките определят пътя, посоката, в която Германия трябва да се движи, за да стане по-устойчива. Те покриват спектъра между "справедливост между поколенията - качество на живота - социалното сближаване и международна отговорност".

За да се превърне този спектър в реалност обаче, са необходими и някои правила за управление. Това са показателите и целите. Те показват къде сме по пътя към устойчиво развитие. Целите определят необходимостта от ясни действия и са важни за успешен контрол. Успешното управление включва по-специално преглед на развитието на базата на определени критерии и показатели. Следователно, стратегията за устойчиво развитие съдържа общо 21 основни теми от общо 38 показатели. Броят на ключовите показатели нарочно е запазен малък: бързо с няколко цифри да се дава обща представа за важни събития. Важно е за пълна представа показателите да се разглеждат в цялата система, а не изолирано.

Показателите са свързани с конкретни и - при необходимост и възможност - количествени цели. Така, те са от значение за политически действия. Стратегията за устойчиво развитие включва балансиране на противоречащи си цели и довежда до възможно най-голямо съответствие между тях. Например, икономическият растеж е съвместим с целите за опазване на климата, ако е придружен от ефективно подобряване на структурните промени.

През 2012 г. федералното правителство преработи някои показатели и свързаните с тях цели. Решаващи критерии са приемствеността и прозрачността. В тази програма беше създадено индивидуално включване на нови цели, включително дългосрочни цели за 2050 г. с перспектива за енергия/климат. Някои показатели са ревизирани, за да се увеличи по-специално тяхната значимост, или да се доведат до целите, съгласувани на ниво ЕС. За да се организира по-добре областта на фискалната устойчивост, бяха въведени също два нови под-показатели.

Друг нов инструмент е системата за отчитане и диалога за устойчивост. Устойчивостта е един от водещите принципи в политиката на федералното правителство. Но не само държавата и политиката, от всеки индивид се изисква да работи за тази цел. Устойчивото развитие не може да бъде наложено от държавата. Само когато всички участници в икономиката, обществото и гражданите приемат темата за тяхна кауза, устойчивото развитие ще успее.

Всеобхватен Диалог по Устойчивост беше стартиран през есента на 2010 г. В първата фаза, от септември до ноември 2010 г., федералното правителство представи за дискусия своите предложения за тематичната насоченост на нов доклад за напредъка: "устойчиво управление" и "вода". Във втората фаза на диалога от юни до септември 2011 г. може да бъде дискутиран проекта на федералното правителство относно Доклад за напредъка 2012 година.

На 15 февруари 2012 г., федералното правителство прие последния доклад за напредъка на Националната стратегия за устойчиво развитие. Устойчивостта стана водещ по значение принцип на човешката дейност, във всички сектори на обществото. Това е отразено в показателите, както и в политическите структури.

На последно място възниква критичния въпрос, дали горепосочените цели на устойчивото използване на ресурсите са постигнати до момента

1. дали е намален "екологичният отпечатък" и

2. дали за всяко лице качеството на живот се е подобрило. По този начин, на 22 август 2012 г., бяха изразходвани всички запаси от природни ресурси, които са били произведени на Земята през цялата 2012 г. Това означава, че от тази дата генерираните количества отпадъци и емисии не могат да бъдат абсорбирани. Тази дата се отбелязва всяка година, малко по-рано. "След четири десетилетия контрол на политика за планетата Земя, планетата все още е насочена към колапс, който предсказва Римския клуб за средата на 21 век."

Също така, от обещанието за добро качеството на живот за всички, той не е станал по-добър. Освен увеличаването на количествения растеж (брутен вътрешен продукт) и свързаното натрупване на стоки, като цяло се счита, че не е настъпило очевидно надеждно качество на живот за всички, каквато е целта на устойчивия начин на живот и икономика. За този аргумент могат да бъдат използвани като доказателство добре известните проучвания на СЗО и ФАО от всички последни години и десетилетия. Това критично междинно заключение все пак не трябва да девалвира разнообразието от мерки, които са част от политиката на местно, регионално, национално и международно ниво, или на компании; нито пък мерките областта на потреблението. Точно обратното: без него, балансът на устойчивост ще изглежда абсолютно невъзможен.

backnext

Интранет